„Както си летял Карлсон от покрива заседнал в прозореца
Така бил изобретен първият климатик”

:)))) Забавен виц , но само виц. Всъщност ето ви

Малко факти от историята

Хората от незапомнени времена търсели начин да се борят с жегите. За да е комфортно на римските императори, в дворците им робите складирали сняг.
На халифът Ал Махди и многобройните му жени явно им е било още по-горещо, защото се охлаждали с ледени блокове, които били поставяни в специални двойни стени на летния дворец на владетеля.
И ако тези първи опити да се спасят богопоставените от парещия пустинен въздух изглеждат смешни на съвременния човек, то персите правят сериозна крачка напред. При строежа на дворците си, те изграждат примитивни охлаждащи системи, наподобяващи кули и целящи да уловят въздушните течения. Движейки се надолу към вътрешността на кулата, въздухът се охлаждал и стигал студен в помещенията.
И все пак доста време минало от тогава докато през 1815 г. се заговорило за "кондиционер" (от англ. condition - състояние). Тогава французинът Жан Шабанес получава британски патент за метод за "поддържане състоянието на въздуха и регулиране на температурата в жилищата". Същия век Майкъл Фарадей открива, че компресирането и втечняването на някои газове може да се използва за охлаждане на въздуха, когато втечненият газ започне да се изпарява.
Но и това откритие е трябвало да „отлежи” до настъпването на „свещенната” за климатизацията 1902г. В тази година двама американци правят серозна крачка напред. Алфред Улф проектира въздухоохлаждащи системи за Карнеги хол, Нюйоркската борса и други обществени сгради. По същото време инж. Уилис Кериър (1876 - 1950) изобретява първата индустриална, задвижвана с електричество система за вентилация и пречистване на въздуха, която контролира и влажността. Творението на Кериър е инсталирано за първи път в печатницата в Бруклин, Ню Йорк, където било прието като манна небесна. Допреди него влагата в печатницата била сериозна пречка пред създаването на качествен печат. Двадесетина години по- късно започнали да гледат на изобретението на Кериър и като начин за поддържане на подходяща температура и когато най-после през 1924г. такава система била инсталирана в универсалния магазин в Детройт това било истинско събитие за тогавашните хора. Представете си само колко оборот е завъртял този свръхлуксозен магазин в летните жеги, предлагайки прохлада на клиентите си.

Уилис Кериър /1876-1950/

До 1930-а, използваният в климатиците газ бил опасният за здравето амоняк. Тогава Томас Мидгли открива фреона. В съвременната климатична техника, фреонът е напълно безопасен за здравето на човека. До 2002година , масово използван е фреон R- 22. Той е безопасен за човека, но вреди на озоновия слой. Затова производителите се насочват към R- 407 и R-410. Употребата на R-22 в Европа трябва да бъде преустановена до 2014г.
Първият стаен климатик пуска General Electric през 1929-а. Скоро след това се появяват и климатиците от прозоречен тип, които и до днес са предпочитани в Латинска Америка, Близкия изток и Индия.
До началото на 60-те години американските компании са начело в бранша, после инициативата преминава в японските инженери, които въвеждат съществени иновации.
През 1958-а Daikin разработват климатик, който и охлажда, и топли въздуха. Три години по-късно Toshiba стартира масовото производство на сплит системи - с външно и вътрешно тяло. 1969-а отново Daikin създават климатик мултисплит система. Съществена крачка напред са климатиците от инверторен тип, създадени в Toshiba през 1981-а. Те са по-икономични, защото плавно регулират мощността на компресора до достигане на желаната температура. Следващата година сa изобретени  многозоналните климатични системи. При тях външните и вътрешните части, изграждащи системата, могат да бъдат раздалечени на разстояние до 100 м, което съответства на височината на 17-етажна сграда. Тази гъвкавост ги прави предпочитани в напредналите страни и най-вече в Япония, където изместват традиционните климатици. У нас обаче са още рядкост поради високата си цена.
Както навсякъде по света и в България се забелязва масова тенденция към инверторните системи.И това е нормално, защото времената се усъвършенстват.

 

                                                                                               

 

Устройство и работа на климатика-информация за отличници

Устройството на климатика ще разгледаме на базата на сплит- системата. Най-общо тя се състои от вътрешно и външно тяло. На картинката долу виждате разрез на външно тяло с номерирани всичките му компоненти:

1.Компресор - "сърцето на климатика". Ролята му е да засмуква фреона и да осигурява движението му в климатичната система.

2.Терморегулиращ (четирипътен) вентил- обръща режимите топло и студено. Когато задедете режим топло на дистанционното, четирипътният вентил обръща движението на фреона. По този начин външното тяло работи на студено , а вътрешното на топло. При задаване на режим топло, протича обратният процес.

3.Контролна платка: По правило я има само при инверторните модели. При конвенционалните климатици цялата електроника е във вътрешното тяло.

4. Вентилатор- служи за обдухване на кондензатора, създавайки въздушна струя. При евтините климатици от ниския клас работи само на една степен, докато при моделите от високия клас климатици, имащи широк температурен диапазон, са разчетени няколко степени за по-плавно регулиране.

5.Кондензатор- мястото, където става изпаряването и кондензацията на хладилния агент /фреона/.

6.Филтър на фреона- намира се на входа на комресора. Ролята му е да предпазва от замърсяване хладилния агент /фреона/ в хода на монтажа.

7.Щуцерни връзки - тук отнасяме медните тръби, правещи връзката между външното и вътрешното тяло.

8. Защитно капаче-предпазва  щуцерните връзки.

 

А ето и основните компоненти , изграждащи вътрешното тяло на климатична сплит-система. Те са указани на изображението по-долу:

 

1.Преден панел- пластмасов решетъчен капак. През него постъпва въздухът, който трябва да бъде охладен или отоплен в зависимост от зададения режим.

2.Основен филтър- представлява финна мрежичка, която служи за улавяне на прах от въздуха. Има го при всички климатици. Той трябва да се почиства редовно на всеки две седмици, особено в помещения, които се запрашават бързо. Ако бъде оставян често мръсен, той ще затрудни работата на климатика. Почистването му е елементарно и става под течаща вода.

3.Изпарител- той нагрява и изпарява хладилния агент /фреона/

4.Хоризонтални жалузи- регулират въздушната струя нагоре-надолу. Настройват се от дистанционното управление.

5.Панел с индикации- показва режима на работа и случаите на повреда или грешка в работата на климатика

6.Допълни филтри- някои модели имат допълнителни филтри. Те биват различни видове: електростатични, плазмени, катехинови и т.н. Сменят се на всеки 2 години. Когато са замърсени издават неприятна миризма. Не се мият. След като се замърсят се изхвърлят или заменят с нови.

7.Вентилатор-има  няколко степени, с които регулира силата на въздушната струя.